Сега Западът може да няма друг избор, освен да атакува Иран

Атаките на хутите против комерсиално мореплаване и кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати в Червено море заплашват международната стопанска система, застрашавайки жизненоважния търговски път на Суецкия канал. Сякаш 14 сходни офанзиви през последния месец, и то непосредствено против Израел, не бяха задоволителни, в този момент Иран се причисли към борбата. Пентагонът съобщи на 23 декември, че изстрелян от Иран дрон е блъснал обвързван с Израел търговски транспортен съд в Индийския океан.

Това е първият път от 7 октомври, когато Вашингтон непосредствено упрекна Иран, даже с над 100 офанзиви против американски личен състав в Ирак и Сирия от подвластните от Иран шиитски милиции, върху които Белият дом се подмята, като приписва отговорност. Техеран отхвърли офанзивата в Индийския океан, повтаряйки своята мантра, че Хамас работи без значение във война против Израел. Въпреки това Индия разположи разрушители с управляеми ракети в района и търси повече доказателства за вектора на офанзивата.

Точно след Коледа обаче Иран извърши класическия „ вашингтонски гаф “ – т.е. споделя истината инцидентно – когато съгласно известията Корпусът на гвардейците на революцията разказва варварското нахлуване на Хамас като „ един от актовете на възмездие за убийството на военачалник (Касем) Солеймани от Съединени американски щати и ционистите “. Хамас неотложно отхвърли връзката, не по-достоверно от последвалите старания на Корпуса на гвардейците на революцията да се отдръпна от разкриващата си декларация за „ възмездие “.

Критичната истина тук е, че Иран непосредствено е направил акт на война против това, което счита се, че е израелска цел. Въпреки че надали може да се съпостави с варварството на Хамас, офанзивите на Хизбула и хутите или личната солидна оръжейна и разследваща поддръжка на Иран, Техеран към този момент е минал границата на въоръжените вражди. Оперативното съмнение на Запада би трябвало да бъде да чака повече от същото. Иран да вземем за пример неотдавна заплаши да спре комерсиалното мореплаване през Средиземно море. Иранската враждебност е движеща мощ за евентуална ескалация, а не западната самозащита.

Администрацията на Байдън, огромна част от медиите и пропагандистите на Иран евентуално ще продължат да пренебрегват действителността за това кой ръководи изстрелите в този спор. Но доказателствата нарастват непреклонно, че 7 октомври е имало за цел да изтече еврейска кръв за използване на тактиката на Солеймани за „ огнен пръстен “, като Иран притиска Израел на голям брой фронтове, ръководейки интервенции посредством терористи и държавни артисти, които е въоръжил, обучил и финансирал.

Краткосрочните цели на Иран остават неразбираеми. Беше ли бруталната изненадваща офанзива на Хамас еднократен гамбит, с цел да се види дали държавното управление на Израел рухна; да оцени западната поддръжка за Израел; да блокира израелско-саудитската замяна на цялостни дипломатически отношения; или някаква композиция? Дали Иран чакаше да види дали Израел е заседнал военно в Газа и по-късно реши идната си стъпка?

Или Хамас беше просто първият заместител на Иран, който започва? Оттогава Хизбула изстрелва ракети и минохвъргачки, принуждавайки Израел да изтегля цивилни от линия с широчина два километра по границата с Ливан. Въпреки че Хизбула към момента не е почнала пълноценна офанзива, тя поддържа арсенала си, може би в очакване на подобаващия миг.

Както офанзивите на хусите, по този начин и на шиитските милиции бяха посрещнати единствено със слаби и неефективни западни отговори. Нито Хамас, нито хусите, нито иракската милиция към момента са подтикнали Съединени американски щати или Израел да отмъстят непосредствено на Иран.

Очевидно Техеран не се усеща задоволително притиснат, с цел да ограничи своите разходни сурогати, доказвайки, че Западът не е открил условия за въздържане, като по този метод евентуално охлажда спора. Белият дом и неговите медийни стенографи повтарят безпределно, че не желаят актуалните враждебни дейности да се разрастват, само че нестратегията на Байдън, учредена на вяра, няма да успее.

Само в случай че Израел, Америка, Англия и други демонстрират, че имат решимостта и способността да наложат обилни разноски на Иран, като наказване за неговата експанзия, ще убедят ли аятоласите, че продължаването им ще им донесе непоносима болежка. Много евентуално единствено директна военна мощ, приложена против сериозни цели в Иран, ще наложи такива разноски, доказвайки на Техеран, че е сбъркал освен за Израел, само че и за президента Байдън и Запада като цяло. Ето за какво доказателствата за директна иранска офанзива против търговски транспортен съд в Индийския океан са евентуално толкоз значими.

От години е ясно, че свалянето на моллите, замяната им с някаква друга форма на ръководство, се радва на поддръжката на жителите на Иран, е от главно значение за понижаване на несигурността в Близкия изток. Днес е мъчно да се откри арабско финансиране на терористични дейности против Израел, изключително когато цялостните, отворени дипломатически връзки с Йерусалим не престават да се уголемяват. Ако кредитната линия на Иран към Хамас, Хизбула, хусите и други варвари изчезне, способността им да оцелеят, с изключение на в отдалечени афганистански лагери, осезаемо ще намалее.

Това е резултатът, към който Вашингтон и Лондон би трябвало да се стремят. Вместо да натискате Израел за повече „ паузи “, „ примирия “, „ преустановяване на огъня “ или други сходни, позволете на Ерусалим да реализира законната си цел да отстрани Хамас като военна и политическа мощ. Това е един сигурен метод да убедят аятоласите, че техният ход се е провалил и личният им край може да е близо.

Джон Болтън е някогашен консултант по националната сигурност на Съединени американски щати